Мрежата била създадена с идеята за свободен поток от информация, както я е виждал Тим Бърнърс Лий, нейният създател. Той работил в CERN – Европа. CERN е била уеб-ориентирана компания, като много от служителите й идвали и си отивали постоянно и работели по много и различни проекти едновременно.
Тим създал сайт, който описвал как работи мрежата и го качил на техния сървър на адрес
info.cern.ch . По онова време, Европа проявявала нищожен интерес към мрежата, така че неговите американски колеги били на практика първата група, която пускала такива сървъри. Тим Лий добавил линкове от този сървър към неговата директория, известна още като Виртуална библиотека (Virtual Library), като създал първата по рода си уеб директория, естествено адски опростена.
Към момента, линковете от и към университетски сайтове имат по-голяма тежест, отколкото тези към други уеб адреси. Това е проста функция от следните факти:
- Корените на WWW (World Wide Web) могат да бъдат открити в лабораториите на университетите и колежите. Едва в края на 90-те години на миналия век мрежата е започнала да се комерсиализира;
- Тя съдържа самоподсилващи се социални мрежи;
- Университетите винаги са били лансирани като източници на автентичност;
- На университетите се отпускат големи бюджети;
- Университетите имат качествен контрол над голяма част от съдържанието публикувано на техните сайтове.
Ранните търсачки
В началото си глобалната мрежа не е имала сложно устроени търсещи машини. Най-напредналият метод за събиране на информация се е базирал на принципа на примитивно съвпадащите имена на файлове. Трябвало е да знаете точното име на файла, който търсите, за да можете да го намерите чрез тогавашните търсачки. Първият файл, чието име съвпаднело с това на търсения, бил връщан като резултат на получателя. Не съществувало такова понятие като релевантност на търсенето. Именно липсата на такава релевантност довела до бързата популяризация на търсещите директории като Yahoo!
Много търсачки като AltaVista и по-късно Inktomi, били лидери в бранша за известно време, но заради бързо променящия се пазар и липсата на усъвършенстван търсещ алгоритъм и качествена онлайн рекламна кампания, попречили на тези примитивни машини да се превърнат във функциониращи бизнес модели.
Първоначалната сериозна инициатива за разработване на уеб-базирана търсачка била стартирана като pay-per-click реклама през 1998 г. Независимо, че идеята (понастоящем известна като Yahoo! Search Marketing) била доходоносна, повечето портали продължавали да губят пари. Появили се и таргетираните реклами, които довели до нарастване популярността сайтове от типа на Yahoo! и в крайна сметка – до създаването на първите наистина функциониращи бизнес модели.
Мрежата = Евтин, таргетиран маркетинг
В началото, докато интернет печелел все по-голяма популярност, било изключително евтино да създадеш работеща маркетингова платформа. Тогава се появил и спамът. Той пълнел електронните пощи на интернет потребителите и губел тяхното време, като същевременно не струвал нищо (освен малко свободно време) на разпращащите го.
Търсещите машини трябвало да се преборят и с този нарастващ и все по-агресивен поток от нежелана информация, за да могат да запазят акуратността (точността) си. Това наложило внасяне на подобрения в търсещите алгоритми. Една от основните задачи на търсачките се състои във филтрирането на спама и изкарването на релевантни резултати.
В мрежата винаги ще се намери някой, който да иска да изкара някой бърз лев. Кой може да вини някои маркетингови специалисти за това, че се опитват да открият дупка в алгоритмите на системите за търсене, които ги облагодетелстват и им дават нечестно предимство пред конкуренцията?
Очаквайте „Превръщането в уеб ресурс”…
