(Web Usability) Уеб Ползваемост – част първа

Пример от реалния живот

Днес реших да преведа и да ви предоставя следната история от живота на Аарон Уол, която той е включил в своята E-book и която и аз смятам за много поучителна. Приятно четене

Memorial Day (от ам. Ден на загиналите във войните) уикенд през 2003-та. Реших да поема следния риск. Качих се в колата си и карах, докато почти ми свърши бензинът. Двигателят започна да се дави, когато най-после реших да отбия на една бензиностанция, където да напълня резервоара. Отбих край първата бензонова колонка, на която видях надпис “не работи с кредитни карти”. Тогава се запътих към касата, за да платя в брой, където касиерът ми обясни, че това е full service (”пълна услуга”), но отвън така и не видях служител, на когото да платя. Доста се подразних, когато видях дългата колона коли, подредили се на опашка пред малкото колонки, които работеха. Качих се в колата и отпраших в търсене на друга бензиностанция. Не след дълго разбрах, че наоколо няма други такива. Върнах се. Едва успях да докарам колата до единствената (предишната) бензиностанция. Сега вече бях бесен. Наредих се отново на опашката от коли и зачаках.  Колата пред мен не искаше да отстъпи място на другата (миниван) ,която току що беше приключила с пълненето на резервоара си, да напусне бензиностанцията. Наложи се да чакам, докато миниванът най-после успя да си тръгне. След това изчаках и докато шофьорът с колата, който не искаше да направи място на минивана, също зареди с бензин.

Антиреклама

Най-после дойде моят ред. Опитах да платя с кредитната си карта, но след около минута, прекарана в неуспешни опити, системата изписа съобщение “Моля, обърнете се към касиер… Срив в системата!”. На бензиновата помпа имаше бутон с надпис “Първо наточи и след това плати”.  Оказа се, че не работи. Отново влязох при касиера и го попитах какъв е проблемът. Докато бавно преживяше своя обяд, между  две хапки и хрупайки, той ми отговори следното: “Съжалявам, още не съм отишъл отзад да пусна помпата ви”. Но на помпата пишеше “Първо наточи и СЛЕД ТОВА плати”! Опитах се да му обясня това в продължение на няколко минути – безуспешно, след което излязох отвън, напълних резервоара и си обещах повече никога да не посещавам тази бензиностанция. И до ден днешен, когато мина покрай нея в главата ми изниква споменът за касиера, който небрежно дъвчейки обяда си, ми подхвърли, че той видите ли, бил забравил да пусне бензиновата ми колонка.

Нека сега си представим, че бензиностанцията е уеб сайт

Защо ви разказах тази история? На практика ми отне повече време да го направя, отколкото щеше да ми отнеме направо да започна да пиша за уеб ползваемостта. По онова време четях Designing Web Usability от Джейкъб Нилсен (можете да я четете директно от линка!) приблизително по същото време, когато ми се случиха премеждията с прословутата бензиностанция. Тогава изведнъж ме оцени мисълта – няма уеб сайт в цялата глобална мрежа, който да е толкова незаменим и уникален, че да не можете да намерите информацията публикувана в него на друго място в нета. Ако това беше уеб сайт, щях незабавно да изляза от него.

Една огромна чает от потребителите откриват сайта ви чрез търсачките. Други сайтове се линкват към различни страници от него. Няма начин да предположите откъде ще дойде трафикът към вас. Не съм виждал опция за пазаруване чрез кредитна карта на по-голямата част от сайтовете в мрежата, защото навигацията им е такава, че се изисква истинско майсторство и огромно търпение, за стигнеш до тях. На болшенството от тези сайтове използваемостта им куца ужасно. Трябва да призная, че една част от моите сайтове също се нуждаят от известни усилия в тази насока.

Уеб пример

“Един ден оставих малката си дъщеричка в колата, тъй като трябваше да отскоча до магазина да си купя упойващите вещества, без които не можех да живея. След като приключих, подкарах колата и изминах цели 5 пресечки преди да осъзная, че тя не е вече в колата...”

Тази история, под формата на видео клип, е основното лого на  един сайт за анонимни наркозависими. В края на видеото беше поместен линк към още истории от този тип. Сайтът имаше и пасивно навигационно меню (passive navigation menu). Голяма част от него беше така устроено, че даваше възможност за бърз и лесен достъп до съдържанието, от което потребителите се интересуваха. По този начин много хора, нуждаещи се от спешна помощ, ще прочетат още такива истории и ще осъзнаят, че не са единствените, имащи такива проблеми. Това ще им помогне във взимането на решение да потърсят специализирана помощ, за да се справят с пороците си.  Ние хората сме по-склонни да се вслушваме, когато имаме усещането, че принадлежим към даден уеб сайт, че дадена страница е написана сякаш само за нас!